Било по Връбница, Иисус Христос влязъл тържествено в Йерусалим. Тогава

 Било по Връбница, Иисус Христос влезнал тържествено в Йерусалим. Тогава той научил, че приятелят му Лазар е тежко болен и незабавно се отправил към дома му. Но там схванал, че Лазар към този момент бил заровен – намерил единствено оплакващите го близки. Марта и Мария, сестрите на Лазар, тъжно посрещнали Божия Син и Марта го упрекнала: „ Господи, в случай че ти беше тук, нямаше да почине брат ми. Но и в този момент знам, че в случай че поискаш от Бог, ще ти го даде. “ (Евангелие от Йоан, 11:21-22).

 Предполага се, че точно по тази причина е трябвало да почине Лазар - с цел да могат всички посредством него да видят силата на Иисус. Божият Син отишъл при гробницата на приятеля си и изрекъл три пъти: „ Лазаре, излез! “. И Лазар излязъл – както бил увит като мъртвец, с платно на лъцете и нозете и с забрадка на лицето. Всички извикали: „ Жив е! “. И в случай че до този миг имало хора, които не вярвали в Божествената Сила на Христос, в този момент към този момент и те повярвали, пред лицето на това необикновено знамение. Увенчан с голяма популярност, Божият Син още веднъж се отправил към Йерусалим. А възкръсналият Лазар живял още тридесет години, славейки Бога, във самоограничение, пост и правоверен живот и станал първи свещеник на град Китион на остров Кипър.

 Лазар покровителства и заповядва на горите и шумаците. Той е Силата, която сече с секира дървета и основава ниви за оран. Той отвоюва от безредния свят пространства за индивида – или с други думи, Лазар е силата, която символизира Реда и слага граници сред световете.

 Лазар е и въплъщение на границата сред Земния и Отвъдния свят. Поради това и лазарските традиции символизират едно самобитно нареждане в обществен проект. От една страна, Лазаровден е празник на нивите, пасбищата и горите, само че от друга е празник и на девойките, които, откакто лазаруват, получават нов обществен статус. Лазарувалите девойки към този момент могат да се момеят обществено и утвърдено от обществото, да се гиздят, да имат обичан и да се омъжват. По народному празникът се назовава още Лазар, Лазарова Събота, Лазарница. По време на Лазаровден се извършват три обредни ритуала: лазаруване, избиране на кумица и буенек. И трите са свързани с прехода от детство към моминство, с любовта и задомяването. Празникът няма тъкмо избрана дата в календара, тъй като е обвързван с Великден – и постоянно се пада в последната събота преди Страстната седмица.

 Момичетата лазарки се назовават още подевки. Те са на по 13 –14 години. Малко преди празника стартират да учат лазарски песни и игри, избират си лидерка на групата. На Лазаровден, накичени с венци и цветя, потеглят по групи от вкъщи на лидерката и обикалят всички домове в селото. Обикновено обикалянето става от обяд на Лазаровден до обяд на Цветница – идващия празник, който постоянно се пада в неделя. Когато влязат в дома, те пеят песни за всеки член от фамилията, започвайки от най-стария. Лазарките постоянно се чакат с наслада. Счита се, че къща, в която са влизали лазарки, е честита през цялата година. Стопаните им подаряват бели яйца – знак на новия живот и на насладата, брашно, мехлем и други

 В някои елементи на България има повече функции в лазаруването – лазарова младоженка и буенек. Буенекът е артистична госпожица, облечена в мъжки облекла, носеща в ръка сопа или секира. Лазаровата младоженка наложително е по-малко момиченце, което има живи татко и майка. Буенек се назовава и ритуалният танц на лазарките – това е буйно, несключено хоро, чиято съществена концепция е женитбата. Лазарките подскачат високо – да порастват буйни и високи посевите, да се плодят домашните животни.

 На Лазаровден се прави и обредно обхождане на ниви, ливади, градини – също с концепцията за здраве и изобилие. На този ден се прави и разчистване на ливади и градини от камъни, съчки, исъхнала шума и т. н.

 Друг трогателен и забавен обред е стартирането на венците по реката. Пускането на венец от девойките символизира желанието им да се задомят. Ако венецът бил заловен от момък, той желал момичето за своя жена. Затова, когато пускали венците си в реката, девойките пеели и посредством песните си изразявали своите очаквания венците да бъдат уловени точно от оня, който им е на сърцето. Пускането на венци било и съревнование, както и врачуване, защото излезлият на първо време по течението венец показвал, че тази мома първа ще се задоми. Двата празника преди Великден  - Лазаров ден и Цветница са свързани с Новото Раждане на Природата и с началото на Пролетта.

Снимка: Мънисто